Как се отразява пандемията върху сектор Отпадъци в Европа?

Технически статии

 

Ежегодно в света се генерират над 2 млрд. тона твърди битови отпадъци. Според проучване на Световната банка до 2050 г. годишното количество отпадъци ще нарасне със 70% до 3,4 млрд. тона, а в страните с ниски доходи се очаква обемът да се утрои. Предотвратяването на прекъсвания в управлението на отпадъци, включително разделното събиране и рециклирането, е от ключово значение за здравето и безопасността на хората и благосъстоянието на околната среда и икономиката. Пандемията от COVID-19 оказва съществено значение върху управлението на отпадъци. По време на карантината се наложи обществените администрации и операторите на дружества за събиране, извозване и третиране на битови отпадъци бързо да адаптират системите и процедурите си към новите условия. В някои страни е регистриран ръст в количеството на генерираните отпадъци, което експертите обясняват с факта, че много хора, разполагайки с повече свободно време, решават да почистят домовете, мазетата и таванските си помещения. В Германия например това води до дълги опашки пред центровете за рециклиране, приемащи едрогабаритни отпадъци и излязло от употреба електронно и електрическо оборудване, а в Белгия контейнерите за събиране на текстил за повторна употреба са затворени. Навсякъде в Европа обаче се наблюдава увеличаване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, както и появата на изцяло нов отпадъчен поток от лични предпазни средства.

 

 



Какво се промени?

Според редица проучвания свързаните с пандемията от COVID-19 ограничения на човешката дейност са донесли значителни ползи за околната среда, например понижения в концентрациите на въглероден диоксид, азотни оксиди и фини прахови частици (ФПЧ2,5) в атмосферата. Пълното изясняване на цялостното екологично въздействие на кризата обаче изисква провеждане на още изследвания, тъй като е възможно отчетените към момента ефекти да се окажат с временен характер. Учени смятат също, че е необходима и координирана стратегия за управление на замърсяването, тъй като силно намаление на нивата на първични замърсители може да стимулира формирането на вторични замърсители. Смята се, че въвеждането на карантина на национално ниво в някои държави е довело и до изменения в състава на битовите отпадъци. Този аспект обаче изисква допълнителен мониторинг и набирането на достатъчно данни. Най-лесно това може да се постигне чрез събиране на информация от общините и операторите на съоръжения за събиране и преработка на отпадъци.

В много от туристическите райони се наблюдава рязък спад на количеството генерирани отпадъци. По данни на Interreg Europe регистрираният спад в Барселона например възлиза на 25%. Няколко европейски държави отчитат и влошаване на качеството и степента на разделно събиране на отпадъците. От друга страна, Милано, който е силно засегнат от вируса, успява да запази високото ниво на разделяне на отпадъците. Липсата на туристи и спирането на множество бизнес дейности водят до редуциране на общото количество отпадъци, което позволява и преразпределяне на персонала в полза на разделното събиране. Една от мерките, която предприемат някои заводи за преработка, е въвеждането на „карантина“ с различна продължителност за отпадъците, с което се цели да се редуцират инфекциозните характеристики на материалите. В едно от предприятията в Португалия например битовите отпадъци се съхраняват в продължение на 72 часа преди да се пристъпи към процеса на третиране. Прилагането на тази мярка в някои региони на Европа обаче изисква дерогация от действащия регламент в областта, която обикновено се предоставя много бързо. Тази промяна осигурява възможност за продължаване на нормалната работа на инсталациите за механо-биологично третиране и сортиране на отпадъци.

Съгласно насоките на Световната здравна организация и други здравни институции отпадъците от заразени с COVID-19 лица, карантинирани у дома, трябва да се смятат за опасни (инфекциозни) и да се обезвреждат като такива. На практика обаче в много европейски държави от местните власти се изисква тези отпадъци да се третират като смесени битови отпадъци, за които се прилагат специфични мерки за безопасност при събирането им, например използване на два запечатани чувала и съхраняване на отпадъците за 72 часа преди изхвърлянето им. Тези предпазни мерки са валидни за всички видове лични предпазни средства, но внедряването и верифицирането им невинаги са лесни задачи. Рециклирането на стъкло и хартия също е засегнато от кризата с COVID-19. В много държави веригите на доставки са прекъснати и редуцираните услуги по събиране на отпадъци водят и до по-малки количества рециклируеми материали. Много от рециклиращите инсталации не работят и различните отпадъчни фракции престояват в претоварни станции. Френската организация, отговаряща за изпълнението на принципа за разширена отговорност на производителя за опаковки и хартия от домакинствата, CITEO, докладва, че 97% от сортировъчните центрове са възобновили работа от 25 май т. г. Независимо от това, някои от тях функционират с намален капацитет, предимно заради по-малките постъпващи количества отпадъци в резултат на прекъсването на разделното събиране в определени области. В допълнение, заради правилата за спазване на дистанция, на сортировъчните линии работят по-малко служители, което понижава и производителността.

 

 

Как трябва да се третират медицинските отпадъци?

Медицинските отпадъци, включително тези, генериращи се в резултат на пандемията от COVID-19, трябва да се обезвреждат в съответствие с местните насоки и разпоредби, най-често посредством термични методи. При работата с такива отпадъци и изменянето на съществуващите практики по управление на отпадъци следва са се има предвид жизнеспособността на вируса върху различни материали (до 72 часа върху пластмаса, 48 часа върху неръждаема стомана, 24 часа върху картон и 4 часа върху мед).

Изгарянето е високотемпературен процес на окисление, при който органичните и горими отпадъци се редуцират до неорганична негорима материя, в резултат на което обемът и теглото на отпадъците намаляват значително. Високотемпературните термични процеси протичат при температури между 200°C и над 1000°C, като включват химично и физично разлагане на органичния материал чрез изгаряне, пиролиза и газификация. Сред недостатъците на метода са високите енергийни потребности, отделянето на емисии от въглероден диоксид, азотни оксиди и множество летливи вещества – метали, продукти на непълното изгаряне и др., както и на прахови частици и пепел, които следва да се третират като токсични.

Автоклавите се използват от над един век за стерилизиране на медицински инструменти, а впоследствие са адаптирани и за третирането на инфекциозни отпадъци. Подходящи са за спално бельо, предпазни средства, отпадъци от клинични лаборатории, отпадъчни остри предмети и стъклария. Тъй като процесът е нискотемпературен, при третирането в автоклав се отделят значително по-малко атмосферни емисии, поради което за тези съоръжения не са определени специфични емисионни граници.

Микровълновата обработка в своята същност е процес, при който съдържащата се в отпадъците вода се загрява бързо от микровълнова енергия при честота от около 2450 MHz и дължина на вълната от 12,24 cm. Този метод не е приложим за летливи и полулетливи органични съединения, живак и други опасни химични отпадъци. Допълнителен недостатък е изключително ограниченото редуциране на обема на отпадъците и липса на промяна в теглото им.

(източник www.ecology-and-infrastructure.bg)